Решение
№ 10010 от 10.08.2020г. по АНД № 85/2020г.
Съдия
докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда
на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от
М.П.К. ЕГН ...., адрес: гр.С., кв.....,
ул."...." № ...., жалба против наказателно постановление №
13-Ч/30.04.2020 г. на директор на Областна дирекция на МВР - Смолян, с
което за нарушение на чл. 209а, ал. 1
във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ), във връзка с въведената в т. 9
от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена
със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева. В жалбата се сочи, че санкционния акт е издаден при
неизяснена фактическа обстановка, липса на нарушение и допуснати процесуални
нарушения. Иска се отмяната му поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име жалбата поддържа
пълномощникът му адв.Т..
Ответникът по жалбата
Областна дирекция на МВР - Смолян, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. от юрисконсулт С. е
постъпило писмено становище, в което моли жалбата да бъде отхвърлена.
РП Смолян, ТО Чепеларе,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище.
След като разгледа
жалбата и обсъди изложените от страните доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 14.04.2020г. служителите
на РУ Чепеларе мл.автоконтрольор Р.С. и полицай Д.Р.,
свидетели по делото, били назначени в наряд по охрана на обществения ред. Около
09,30 часа извършвали обход в
централната част на гр.Чепеларе. Забелязали на открито обществено място - на
тротоара на ул."Васил Дечев" пред
дом №...., мъж, който вървял в посока към площада в центъра на града. Мъжът бил
без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. Служителите на РУ Чепеларе го спрели
за проверка, при което установили, че
това е жалбоподателят М.К.. Обяснил, че дошъл в града, за да посети аптека.
С оглед на така
установеното мл.автоконтрольор Р.С. съставил на място
акт за установяване на административно нарушение № 470427/14.04.2020г. на
жалбоподателя за това, че 14.04.2020г. около 09,30 часа в град Чепеларе, е
установен на открито обществено място ул."Васил Дечев" пред дом №
..., без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като по този начин не
изпълнява въведените противоепидемични
мерки по т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра
на здравеопазването- нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с т. 9 от заповед №
РД-01-124/13,03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка. Актът бил съставен в присъствието на М.К. и свидетеля Р., бил предявен
на жалбоподателя и той го подписал.
Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ), във връзка с въведената в т. 9 от
заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена
със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В посочената разпоредба на
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в редакцията й към 14.04.2020 г. е предвидено налагане на глоба от 300 до 1000
лв. на онзи, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е направено допълнение
в заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването с
въвеждането на нова т.9, съгласно която „Всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и
местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени
за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги).“
Със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването се въвеждат
противоепидемични мерки на осн.чл.63 ЗЗ във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен
щаб.
С неносенето на защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, когато на 14.04.2020 г. се намирал в
гр.Чепеларе на ул.“Васил Дечев“ пред дом № ..., жалбоподателят извършил
нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във
връзка с въведената в т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра
на здравеопазването. Извършването на това деяние е безспорно установено въз
основа на показанията на свидетелите Р. и С., които като еднопосочни и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло. Безспорно е,
че тротоара на улица „Васил Дечев“ в града и по-конкретно мястото пред дом №
.... представлява обществено място, на което е било задължително носенето на
защитна маска за лице към датата на извършване на деянието. Като не е изпълнил
задължението си да носи средство, покриващо носа и устата, жалбоподателят
съответно не е изпълнил задължението да спазва противоепидемичната мярка и е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана
на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до
невъзможност за жалбоподателя да организира
защитата си. Спори се относно
фактическата обстановка. В съдебната
фаза на производството обаче, показанията на разпитаните свидетели позволиха на съда да формира
категорични изводи по фактите.
По делото не се събраха
доказателства относно твърденията на М.К. в жалбата, че поради провеждан
телефонен разговор си свалил маската за кратко. Напротив, свидетелите Р.С. и
Д.Р. сочат, че нямал маска, нито под брадичката, нито в ръка; не изразил
готовност да постави такава веднага.
Жалбоподателят счита, че
АНО неправилно е цитирал като нарушен чл.63 ал.1 ЗЗ, съгласно който при
епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на
здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област за определен период от време, вместо чл.63а ал.1 ЗЗ (Нов
– ДВ, бр. 44 от
В сегашната му редакция
чл.63. ал.1 ЗЗ предвижда възможност за
обявяване на извънредна епидемична обстановка при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на
заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите. В редакцията на нормата към датата на нарушението обаче тя е
предвиждала при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион. Разпоредбата е изменена след съставяне на акта и НП,
поради което за АНО е било невъзможно да отрази промяната. С цитирането на
чл.63. ал.1 ЗЗ в акта и НП не е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Необосновано се явява
възражението, че гражданите е невъзможно да узнаят какви са въведените
противоепидемични мерки със заповеди на министъра на здравеопазването. В
конкретният случай в жалбата К. заявява, че е носел маска, но поради телефонен
разговор я е свалил от лицето си. Следователно той е знаел за конкретната
противоепидемична мярка въвеждаща задължение за носене на маски и други защитни
средства.
Наложеният с НП размер на
административното наказание глоба е минималният предвиден в закона. Деянието на
М.К. не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната за това
нарушение.
Така мотивиран, съдът
счита, че обжалваният санкционен акт е законосъобразен, а жалбата
неоснователна. С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-Ч/30.04.2020 г. на директор
на Областна дирекция на МВР - Смолян, с което на М.П.К. ЕГН ...., адрес: гр.С., кв....., ул."...." №
...., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
здравето(ЗЗ), във връзка с въведената в т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА М.П.К. да заплати на ОД на МВР гр.Смолян сумата 80лв.
разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.